Прочетен: 1457 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2007 17:08
Става въпрос за един от коментарите под това писание, посветено на недъга заекване: http://meimei.blog.bg/viewpost.php?id=47143
За номер 5 говоря.
Очевиден е стремежът на господин "filip" да блесне с познания, но бих казал, че се е провалил.
Как смятате, дали "filip" знае историята на трудовете на Фридрих Ницше (не "Фриндих Нишце") и точното естество на връзката им с Третия райх? Не мисля.
Дали знае, че сестрата на Ницше, съпруга на лидер в антисемитска организация, преправя много от творбите му, за да бъдат в помощ на идеите на мъжа й?
Архиутопията за свръхчовека пък е твърде подходяща, за да бъде подхваната от болните мозъци по-късно и превърната в лъженаука. Много е направено, за да се изведе потеклото на фашизма от учението за свръхчовека, и наистина това учение през времето на господството на немския фашизъм му донася такава - уви! - печална слава, че за много хора призивите и пророчествата на Заратустра се преврърнаха в синоним и еталон на целокупното творчество на Ницше, на ницшеанството, в което пък мнозина виждаха интелектуалния подбудител на концентрационните лагери и газовите камери.
Ницше няма нищо общо с фалшивия култ към него, който създават идеологията и бруталната политическа и военна практика на онова движение и на онази държава, които Ницше нито е предвиждал, нито е подготвял и които причиниха на човечеството нещастия, непознати на цялата му дотогавашна история.
Отговорността на Ницше за дошлия десетилетия след него фашизъм е точно схваната от Томас Ман. "Фашизмът като клопка за масите, като крайна простащина и най-жалко в културно отношение филистерство, което историята познава, е безкрайно чужд по дух на този, за когото всичко се въртеше около въпроса "Кое е благородно?" Той лежи изцяло извън неговото въображение и това, че немското бюргерство обърка нацисткото настъпление с мечтите на Ницше за едно обновяващо културата варварство, беше най-грубото от всички недоразумения."
Критиката на Ницше срещу държавата, срещу социалните институции, срещу всички слоеве на обществото, сред което протича животът му, всъщност го прави съвсем негоден да бъде пророк на фашизма и убедително е твърдението на неговия биограф Роналд Хайман, че "той би мразил Третия райх дори повече, ако това би било възможно, отколкото Втория". Защото Ницше не само презрително дефинира германеца като сума от послушание и дълги крака, а немската тоталитарност като хладно чудовище, но той винаги е изпитвал ненавист и към всяка държавна манипулация на индивида, на неговите влечения и вкусове. Самият той казва "Колкото се може по-малко държавност."
Ницшевата антидържавност е несъвместима с фашистката архидържавност и въпреки усилията на немската пропаганда нито една от действително големите европейски интелектуални величини между двете световни войни не възприема усърдно повтаряните оценки за Ницше като апологет на империализма, първопророк на немския автократизъм и тевтонския тоталитаризъм. Нещо повече - няма немски философ, който като Ницше да е изричал по-горчиви присъди срещу Германия и германците, срещу всичко немско, което той често разглежда като синоним на антикултурност, грубост, варварство, бруталност, несъвместими с човешкото достойнство и благородство. Преценки от този род са изобилно пръснати в почти всички съчинения на Ницше, но като че ли в най-висока степен на коцентрация се намират в автобиографията му : "Чужд съм на всичко немско и само от близостта си с немци получавам стомашни смущения." "Германия разваля всяка култура, до която се докосне." "Там, където се простира Германия, културата се разлага."
Биографичният откъс отдолу е дело на проф. д-р И. Паси. От него може да се получи малко информация за онова, което се е случвало с творбите на Ницше след смъртта му. На онези, които, подобно на "filip", не обичат да четат много, ще препоръчам да прочетат поне последните 3-4 параграфа.
6
Ницше започва да живее уединено в курорти — пансиони, където има възможност да пише, предпочитайки през лятото Швейцарските Алпи, а през зимата Северна Италия.
И тъкмо тук, в Северна Италия, на 3 януари 1889 г. от прозореца на стаята си на пиаца „Карло Алберто" в Торино Ницше вижда странна гледка: кочияш нанася силни удари с бич на впрегнатия в колата му стар кон. По най-бързия начин Ницше се спуска на местопроизшествието, прегръща главата на коня, за да го предпази с тялото си от ударите, някои от които попадат върху него, след което моментално изпада в безсъзнание. На 18 януари е приет в Университетската психиатрична клиника в Йена, където на 45-годишния пациент е поставена точна диагноза: прогресивна парализа.
Ницше умира в самото начало на новото столетие, чийто хаос, обърканост, конфликти и оскърбления за човечеството така далновидно беше предвидил. Близо единадесет години, до смъртта си на 25 август 1900 г., той живее в пълна dementia, без да осъзнава каквото и да било нито за себе си, нито за света, който го обкръжава. Погребан е в Рьокен, до гроба на баща му и по искане на сестра му е погребан според протестантския ритуал - той, авторът на Антихрист.
Последната част от живота на Ницше протича най-напред в Наумбург под грижите на майка му, а след смъртта й през 1897 г. - във Ваймар, където е изцяло под попечителството (всякакво) на сестра си Елизабет.
7
Отношенията между Ницше и сестра му са съществена част от неговата биография - както прижизнената, тъй и посмъртната. Охлаждането помежду им настъпва постепенно, но се разразява с пълна сила и стига до радикално скъсване, след като през 1885 г. Елизабет се омъжва (годежът е две години преди това) за Бернард Фьорстер, един от лидерите на организирания антисемитизъм в Германия, автор на петиция, събрала 267 000 подписа, искаща ограничаване на еврейската имиграция, регистриране на наличните в страната евреи и забраната да заемат държавни служби и да преподават в училищата. Ницше отказва да присъства на сватбената церемония на сестра си, като сватбен подарък й изпраща гравюрата на Дюрер Рицарят, смъртта и дявола и й пише писмо, в което открито изразява отношението си към нейния избор: „Ти премина към моите антиподи... Няма да крия, че приемам твоя годеж като оскърбление - или като глупост, вредна за теб толкова, колкото и за мен."
След получения в Торино удар - а още повече и след смъртта на майката - Елизабет се превръща във „вершитель судеб" на гениалния си брат. Още през десетилетието, когато Ницше е само жив труп, но славата му постоянно възраства, Елизабет започва ловко да я експлоатира за своя изгода, като показва брат си в бяла мантия („новия Заратустра", „преобразения пророк") на любопитните туристи, които посещават дома й.
Но още по-непростими са усилията на сестрата да прекроява „по свой образ и подобие" оставеното от брата. Така например автобиографията на Ницше - Ecce Homo, окончателно подготвена и дори дадена за печат от него през последната му съзнателна и най-продуктивна година (1888), сестрата публикува цели двадесет години по-късно (1908), като при това си позволява да зачертае изречението, което тя с основание преценява като твърде неблагоприятно за себе си: „Трябва да призная, че най-решителни противници на вечното завръщане - моята най-истинна и дошла от дълбините ми идея - бяха майка ми и сестра ми." (Това изречение е възстановено едва в изданието от 1960 г.)
А още по-тежко и с непоправими последици е неограниченото разпореждане на сестрата с огромното недовършено и непубликувано литературно наследство на брата. Така и останалите непубликувани фрагменти, Елизабет публикува със и досега трудно установими манипулации на текста, най-напред в съкратена версия (483 фрагмента) през 1901 г., а по-късно, в изданието от 1910-1911 г. - в значително по-разширен вид (1067 фрагмента). Елизабет умира на 8 ноември 1935 г. и така всъщност тя се разпорежда с литературната съдба на Ницше цели 35 години след неговата физическа смърт и 46 - след неговата умствена гибел.
След като през цели десетилетия Елизабет е използвала името и творчеството на брат си за своите десноекстремистки политически цели, за каузата на тевтонския империализъм, малко преди смъртта си през 1935 г. тя преживява и своя триумф, когато Ницше е „признат" от Хитлер и Мусолини, името му се превръща в знаме на фашизма и националсоциализма, а учението му е обявено за най-съществена част и философска основа на нацистката идеология. И за този дълбоко вкоренен през първата половина на XX век предразсъдък свой принос има и Елизабет Фьорстер-Ницше.
Ех, как ми се искаше постинга да е на първа страница, а не да е отворен 12 пъти от автора :) Благодаря Ви! Просълзих се! :)
02.03.2007 10:14
02.03.2007 10:29
Не може да си полЪскан от такова нещо, защото постинг за твоя разум няма. Разумът е едно, образованието - друго. Има постинг за твоето образование. Липсата на последното видяхме преди ден-два, липсата на първото - едва днес, с коментар #2 тук.
Нищо, млад си, имаш време... Лошото е, че докато чакаме да дойде ВРЕМЕТО, обиждаш с необразоваността си хора, които не го заслужават.
Обаче върви да се възмущаваш от сърбите. Хех...
А и знам, че вие ще спасите света от морална деградация със своята свръх интелектуална мисия! ;) Аз не мога, уви! :)
Весел ден, и по-малко ядове за глупости - предполагам сте млади и има живот пред вас :)
20.06.2007 16:49